Айкидо е съвременно японско бойно изкуство (гендай будо). Подобно на другите японски бойни изкуства, освен метод на самоотбрана, айкидо е и начин на духовно и физическо самоусъвършенстване. Името "айкидо" се изписва с йероглифите "ай" (съразмерност), "ки" (енергия, сила) и "до" (път) и най-общо се превежда като "път на хармоничната сила". Практикуващият айкидо се нарича айкидока. Освен това, в европейските езици се използва още айкидист. Айкидо е разработено от Морихей Уешиба (наричан от айкидистите О'Сенсей - "големият сенсей") между 30-те и 60-те години на 20 век. В основата на айкидо залягат движения от древните школи Дайто-рю айки-джуцу и Иуама-рю кенджуцу, в които Уешиба се обучава като млад.

Айкидо се смята за едно от най-трудните за овладяване японски бойни изкуства.

Айкидо се състои от широк набор от техники, както с голи ръце, така и с оръжие. Принципите на изпълнение на техниките и със, и без оръжие са едни и същи. Основателят Уешиба казва, че "Боят с голи ръце и с оръжие е едно и също"

Изучаването на айкидо става почти изцяло в рамките на т.нар. договорена практика, при която винаги се знае предварително кой атакува и кой се защитава. Изключение прави каеши уадза, или т.нар. "контратехники", но и тази практика се различава съществено от традиционната представа за спаринг.

Атаките по време на тренировка по айкидо се извършват само от уке, за да даде възможност на тори да изпълни техниката, която му е преподадена. Задължително изискване към атаката е винаги да бъде искрена, т.е. уке да я извършва, сякаш наистина иска да навреди на тори.

Едни от най-популярните атаки с голи ръце в айкидо са:

Захвати:

катате дори - захват на разноименни ръце

катате коса дори - захват на едноименни ръце

рьоте дори - захват на двете ръце едновременно

мороте дори - захват на една ръка с две ръце

ката дори - захват за рамото

рьо ката дори - захват за двете рамене

шиме дори - различни видове душащи захвати

Удари:

шомен учи - вертикален удар към главата

йокомен учи - страничен удар към главата

цуки - прав удар с юмрук

мае гери - преден удар с крак

маваши гери - страничен удар с крак.

За да бъде пълноценна, техниката трябва да бъде изпълнена в съответствие с основните принципи на айкидо, някои от които са ма ай ("на правилното място"), де ай ("в правилното време"), дзан шин ("бъди бдителен"), както и с основните характеристики на самата техника. Точните движения, с които тя се изпълнява, не са определени в подробности, затова и съществуват разлики според различните школи.

Техниките почти винаги следват този ред на действия:

излизане от линията на атаката

извеждане от равновесие

хвърляне/заключване

Едни от най-популярните техники с голи ръце в айкидо са:

кокю наге - хвърляне "в ритъма на дишането"

иккьо

никьо

санкьо

йонкьо

ирими наге

шихо наге

коте гаеши

кайтен наге

тенчи наге

суми отоши

джуджи наге

уде гарами

коши наге

уде киме наге

хиджи киме осае

судори - "изчезващи" техники

гансеки отоши

Атеми е начин за отваряне на пролука в защитата на противника посредством изпълняването на удар или подобно на удар движение. Атеми се извършват най-често срещу стегнат противник, за да се "отключи" енергията, насъбрала се във вдървените му крайници. Независимо от обстоятелствата, те са неразделна част от изпълнението на всяка техника в айкидо. Заради това Уешиба казва, че "моето айкидо завършва работата си тогава, когато джудо едва я започва"

Атеми често се употребява в съответствие с един от основните принципи на Айкидо - да се използва противниковата енергия срещу него. Атеми лесно се нанася на противник, силно устремен в разгърнат удар, като просто се избегне самия удар и се нанесе атака някъде по тялото или главата. Втората атака, макар и не разгърната като първата, може да има по-голяма сила, защото за нея допринася устремът на противника. Има майстори, специализирали се в т.нар. атеми уадза, базирана на този принцип.

Мнозинството от айкидо-школите по света приемат тренировките с оръжия като неразделна част от обучението по айкидо. Морихей Уешиба никога не е водил отделни тренировки с оръжие, но заниманията с тях са били неразделна част от ежедневната практика в Хомбу доджо.

Системите, по които се преподава работа с оръжие, се различават значително според школите.

Най-често използваните оръжия са боккен (дървен меч) и джо (къса тояга). Сред системите по-известни са тези на Морихиро Сайто, Шоджи Нишио и други.

В техниките с боккен залягат най-вече похватите от Иуама-рю кенджуцу, които Уешиба е усвоил там. Техниките с джо в айкидо са комбинация от техники от нагината джуцу и со джуцу, които Основателят изучава по време на престоя си в Иуама-рю.

Методите за обучение са различни в почти всяко от отделните доджо в една организация. Обикновено сенсеят (учителят) първо демонстрира техника, а след това я обяснява. Учениците я упражняват помежду си, като се опитват да повторят показаното от сенсея.

Практикуването на техниките може да става при различно разположение на двамата партньори. При суари уадза и двамата са седнали в сейдза, при ханми хандачи уадза единият е в сейдза, а другият - прав, а при тачи уадза и двамата са прави.

Отработването на техники в суари уадза има като цел и резултат:

да увеличи ловкостта на движенията и повратливостта на тялото на айкидиста

да изгради правилно положение на торса на практикуващия

да увеличи здравината и гъвкавостта на краката

да отработи техниката на ръцете

да възпита у практикуващия стремеж към използване на силата на центъра (хара), а не на ръцете или на краката.

При ханми хандачи уадза ефектът от тренировката е сходен с този от суари уадза. Разликата е, че когато уке е прав, той има предимства като височина, скорост на движенията и подвижност. Тори трябва да неутрализира тези предимства чрез максимално изчистване на движенията си и отработване на техниката.

При работата в тачи уадза айкидистът се учи да се движи така, че да поддържа добра стойка на тялото си, да не нарушава равновесието си и същевременно да изпълнява ефективно техниките.

Ирими и тенкан са основните движения на тялото по време на изпълнение на айкидо техника. Ирими е принципа на влизането в противника, при това движение се "превзема" центъра на противника. Тенкан е принципа на пропускането, най-често се извършва чрез завъртане на тялото към гърба. Двата принципа са неразделно свързани.

Омоте и ура са двата начина да се изпълни техника в айкидо. Омоте е вариант на техниката, в който се изпълнява ирими, а ура - при който се изпълнява тенкан.

При техниките уде гарами и кайтен наге двата варианта не се наричат ирими и тенкан, а сото и учи. Учи се нарича вариантът, при който се минава под ръката на противника, а сото - този, при който се минава от външната ѝ страна.

Списък на известни айкидисти [редактиране]

Морихей Уешиба - оснавател на айкидо

Кишомару Уешиба - вторият Дошу ("пазител на Пътя")

Моритеру Уешиба - третият Дошу

Шоджи Нишио - 8 дан

Мицуги Саотоме - 8 дан

Морихиро Сайто - 9 дан, основател на Иуама Рю

Такеджи Томита - 8 дан, основател на Takemusu Aiki Tomita Akademi

Годзо Шиода- 10 дан, основател на Йошинкан Айкидо

Коичи Тохей - 10 дан, основател на Шин Шин Тоицу Айкидо

Кенджи Томики - 8 дан, основател на Шодокан Айкидо

Кенджи Шимицу - 8 дан, основател на Тендо Рю

Ясоу Кобаяши - 8 дан Айкикай, основател на Кобаяши доджо

Шихан Фумио Тойода - 8 дан

Стивън Сегал - 7 дан Айкикай

Кристиан Тисие - 7 дан Айкикай, един от малкото бели шихан

Паоло Коралини - 7 дан Иуама Рю

Улф Евенас - 6 дан Айкикай

Степени [редактиране]

Степените в айкидо са според системата кю/дан. Има известни разлики в структурирането на ученическите степени (кю), изискванията и необходимото време за придобиване според различните школи. Най-често най-ниското кю е 7-мо. Височината на кю е в обратна пропорция с реда на номерата - 1-во кю е най-високо. При майсторските степени е обратно - 1-ви дан е най-нисък.

Степените до 4-ти дан в айкидо се защитават на изпит, като на него от айкидиста се изисква да демонстрира зададени от изпитната комисия техники. Степените след 4-ти дан се дават изключително за заслуги към айкидото. Най-високата майсторска степен е 10-ти дан и единствен жив неин носител, доскоро беше Коичи Тохей, който почина на 19 май 2011 година.